Вотът е вторият парламентарен изборен процес след масовите протести на движението „Хирак“, които през 2019 г. доведоха до оттеглянето на дългогодишния президент и породиха надежди за по-дълбоки политически промени в страната.
Седем години по-късно обаче много от исканията на протестиращите остават неизпълнени. Сред основните проблеми, посочвани от гражданите, са икономическите трудности, високите цени, ограничаването на свободата на словото и недоволството от работата на държавните институции.
Настоящият парламент е доминиран от проправителствени партии, начело с National Liberation Front, а анализатори прогнозират, че и след тези избори съотношението на силите вероятно няма да се промени съществено.
Според политически наблюдатели реалната власт в Алжир продължава да бъде концентрирана около президента Abdelmadjid Tebboune и влиятелните структури на армията и службите за сигурност, докато ролята на парламента остава ограничена.
Ниската избирателна активност се очертава като едно от основните предизвикателства пред изборния процес. На последните парламентарни избори през 2021 г. официалната избирателна активност беше около 23 процента, като редица опозиционни формации бойкотираха вота.
Много граждани възприемат неучастието в изборите като форма на протест срещу политическата система. В същото време властите се стремят да насърчат участието, като обявиха изборния ден за национален празник.
Предизборната кампания също беше съпътствана от спорове. Хиляди кандидати бяха отстранени от участие по различни причини, включително заради предполагаема политическа дейност, което породи критики от страна на опозицията и правозащитни организации.
Докато преброяването на гласовете предстои, наблюдателите отбелязват, че най-важният показател за настроенията в обществото може да се окаже не броят на подадените бюлетини, а броят на хората, които изобщо не са отишли до урните.
