България ще участва в подготовката на проект за военен тръбопровод за гориво, който трябва да свърже Турция, България и Румъния. Решението е прието от Министерския съвет по предложение на министрите на отбраната и енергетиката.

Съоръжението е предназначено да подсили веригата за доставка на горива за силите на НАТО по Източния фланг. Предвижда се то да се използва за военни цели и да свърже българската инфраструктура с мрежите в Турция, Гърция и Румъния.

По предварителни оценки стойността на целия проект може да достигне най-малко 1,2 млрд. долара. Според информация на Bloomberg предложеният маршрут през България е с около 20% по-евтин от разглеждани алтернативи.

Другите възможни трасета включват маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Те обаче биха зависели в по-голяма степен от морски транспорт, който се счита за по-уязвим при кризи и прекъсване на доставките.

За предпроектните дейности на българска територия са предвидени 10 млн. евро. Финансирането трябва да бъде осигурено от Министерството на отбраната по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността.

Правителството определя „Булгартрансгаз“ за възлагащ орган на предпроектното проучване. Дружеството трябва да избере изпълнител, да сключи договор и да организира последващите технически и инвестиционни дейности.

От кабинета посочват, че „Булгартрансгаз“ е единственото държавно дружество с опит в реализацията и управлението на подобни мащабни инфраструктурни проекти.

Плановете за новата горивна инфраструктура идват на фона на войната в Украйна, конфликтите в Близкия изток и рисковете за енергийните доставки. НАТО търси по-надеждни маршрути за снабдяване на своите източни членове при учения или извънредни ситуации.

Проектът е част от по-широките усилия на НАТО и Европейския съюз за подобряване на военната мобилност. Предвиждат се инвестиции в пътища, железопътни линии, пристанища и други стратегически обекти, за да се ускори придвижването на военнослужещи и техника в Европа.

Очакванията са необходимата регулаторна рамка да бъде подготвена до 2027 г., а ключова част от инфраструктурата – до началото на 2030 г.