Рекордните горещини в Европа вече не са само климатично предизвикателство. Те се превръщат във все по-сериозен риск за икономическия растеж, производителността, инфлацията и нормалното функциониране на бизнеса. Това посочва в свой анализ Карстен Бржески, глобален ръководител „Макроикономика“ в ING.

През последните дни в редица европейски държави високите температури доведоха до празни улици, затворени училища, отменени събития, ограничения в транспорта и затруднения за компании и болници. Картината напомни за времето на пандемията, но този път причината са рекордните жеги.

Сред най-засегнатите страни са Франция, Германия, Швейцария и Великобритания. Според климатолозите подобни горещи вълни вече не са изключение, а ще стават все по-чести заради повишаването на средните температури.

Проучване от 2021 г., което разглежда най-горещите години в Европа — 2003, 2010, 2015 и 2018 г., показва, че само заради спад в производителността на труда европейската икономика е губила между 0,3 и 0,5% от годишния си брутен вътрешен продукт. В най-силно засегнатите региони щетите са надхвърляли 1% от БВП.

Към тези загуби се добавят и по-високите разходи за охлаждане на сгради, проблемите във веригите за доставки, както и щетите върху транспорта, земеделието и здравеопазването.

Съвместно изследване на Университета в Манхайм и Европейската централна банка показва, че само през 2025 г. екстремните климатични явления са стрували на европейската икономика около 0,3% от БВП. Ако подобни събития зачестят, натрупаните загуби могат да достигнат 0,8% до 2029 г.

Горещините оказват влияние и върху цените. ЕЦБ предупреждава, че продължителните жеги и суши могат да повишат инфлацията при храните с между 0,4 и 0,9 процентни пункта, като този ефект вероятно ще се засилва през следващите десетилетия.

Все повече компании в Германия и Испания вече определят екстремните метеорологични условия като сериозна пречка за производството. Жегите създават рискове и за транспорта — ниските нива на реките затрудняват корабоплаването, железопътната инфраструктура е изложена на повече аварии, а в някои случаи работата на електроцентрали може да бъде ограничена заради недостиг на вода за охлаждане.

Макар дълго време горещините да се свързваха основно с Южна Европа, последните оценки показват, че Германия може да се окаже сред най-уязвимите икономики до края на десетилетието. Причината е, че голяма част от германската инфраструктура, жилищен фонд и производствени мощности са изграждани за по-хладен климат и не са подготвени за все по-чести екстремни температури.

Според Карстен Бржески настоящата гореща вълна показва, че времето вече не влияе само върху ежедневието, а все по-често се превръща във фактор, който определя икономическата активност. По думите му термометрите постепенно се превръщат в един от важните индикатори за състоянието на европейската икономика.