Кълбовидните звездни купове представляват плътни струпвания от десетки хиляди до милиони звезди, свързани помежду си чрез гравитацията. В Млечния път са известни над 150 такива обекта, като астрономите предполагат, че съществуват още много, скрити зад облаци космически прах или в особено гъсти звездни райони.
NGC 6723 е сред най-древните структури в нашата галактика. Звездите в него са на възраст над 10 милиарда години, което означава, че са се формирали в ранните етапи от развитието на Млечния път. Именно затова подобни купове са изключително ценни за учените, които се опитват да разберат как са възникнали първите звездни системи във Вселената.
Първоначално астрономите са смятали, че всички звезди в кълбовидните купове се образуват едновременно и имат еднакъв химичен състав. Данните от „Хъбъл“ обаче показват значително по-сложна картина. Наблюденията разкриват, че в NGC 6723 са се случили поне два отделни периода на звездообразуване, разделени от около 634 милиона години.
Изследването е част от мащабни научни програми, чрез които „Хъбъл“ анализира десетки кълбовидни купове във видимия, инфрачервения и ултравиолетовия спектър. Благодарение на тези наблюдения учените могат да определят възрастта на звездите, химичния им състав и начина, по който те се разпределят в рамките на звездния куп.
Новото изображение на „Полилея“ не само впечатлява с красотата си, но и предоставя ценна информация за едни от най-старите звездни обитатели на нашата галактика. Чрез подобни наблюдения астрономите постепенно се доближават до отговора на въпроса как са се формирали първите звездни системи и как е еволюирал Млечният път през милиардите години от своето съществуване.
