Ракетата е носила учебна бойна глава. Според китайската страна изстрелването е било част от рутинна годишна подготовка, извършено е в съответствие с международното право и практика и не е било насочено срещу конкретна държава или цел.
Тестът е проведен в понеделник в 12:01 ч. местно време. Китайското министерство на отбраната препубликува краткото съобщение на Синхуа.
Изстрелването предизвика критики и безпокойство от страна на Австралия, Япония, Нова Зеландия и САЩ. Новозеландското правителство съобщи, че е било информирано няколко часа предварително, като отбеляза, че ракетата е била изстреляна в зоната на Южния Пасифик, свободна от ядрени оръжия.
Тази зона е създадена с Договора от Раротонга от 1986 г., който забранява ядрените оръжия в региона. Китай ратифицира протоколите към договора през 1987 г., като се ангажира да не извършва ядрени изпитания в зоната и да не заплашва с използване на ядрено оръжие държавите подписали договора.
„Изглежда, че въпреки дългогодишните ни опасения относно този тип дейност, Китай извърши теста само часове след като ни информира“, заяви новозеландският външен министър Уинстън Питърс пред Асошиейтед прес.
Изстрелването съвпадна с деня, в който Австралия и Фиджи подписаха нов договор за взаимна отбрана, насочен към ограничаване на китайското влияние в Тихоокеанския регион.
„Австралия ясно заяви на Китай, че смятаме това за дестабилизиращо за региона“, каза австралийският външен министър Пени Уонг във Фиджи.
Японското министерство на отбраната също изрази тревога от нарастващата военна активност на Китай и призова Пекин да преосмисли ракетните си изпитания, така че те да не преминават над Япония и да не създават рискове за сигурността.
Главният секретар на японския кабинет Минору Кихара заяви, че военните дейности на Китай, в съчетание с липсата на прозрачност, се превръщат в сериозна тревога за Япония и международната общност.
Пекин отхвърли критиките и призова засегнатите държави да не „преувеличават“ значението на теста.
Говорителят на Държавния департамент на САЩ Томас Пигът заяви, че докато Вашингтон работи за предотвратяване на ядреното разпространение, Китай действа в обратна посока.
По думите му бързото и непрозрачно разширяване на китайския ядрен арсенал е сериозен повод за тревога за региона и света. Той добави, че САЩ ще продължат да призовават Пекин към смислени разговори за контрол на въоръженията и към редовен механизъм за уведомяване при изстрелвания на междуконтинентални балистични ракети и космически апарати.
Експерти отбелязват, че липсата на достатъчно информация засилва притесненията около теста. Според Дрю Томпсън от Училището за международни изследвания „С. Раджаратнам“ в Сингапур модернизацията на китайската армия се извършва без съответно увеличаване на прозрачността, което поражда несигурност относно намеренията на Пекин.
Лайл Морис от Asia Society Policy Institute посочи, че това е първият публично потвърден тест с учебна бойна глава от китайска атомна подводница с балистични ракети, достигнал толкова далеч в Тихия океан.
Според него тестът е сигнал към САЩ, че китайското ядрено възпиране вече не се основава само на ракети, разположени на сушата.
Китай официално поддържа политика на „неизползване първи“ на ядрено оръжие, но същевременно активно развива ядрени технологии и въоръжения като част от дългосрочната модернизация на Народноосвободителната армия.
Според американския мозъчен тръст Nuclear Threat Initiative Китай разполага с флот от шест подводници с балистични ракети и 59 атомни ударни подводници.
В последния си доклад до Конгреса за военните способности на Китай Пентагонът посочва, че през 2024 г. Пекин е разполагал с около 600 ядрени бойни глави, като се очаква броят им да надхвърли 1000 до 2030 г.
