Според държавния глава промяната се налага заради коренно променената среда за сигурност в Европа и нарастващото напрежение в региона.
„Геополитическата ситуация днес е различна от тази, при която беше приета конституцията. Трябва да разполагаме с необходимата гъвкавост, за да реагираме на бъдещи заплахи“, заяви Науседа.
Президентът подчерта, че на този етап няма конкретни планове за разполагане на ядрени оръжия в Литва. По думите му обаче премахването на ограничението би дало възможност страната да взема по-бързи решения при евентуално влошаване на обстановката в сферата на сигурността.
Темата за ядреното възпиране придобива все по-голямо значение за държавите от източния фланг на НАТО. През юни Полша и Литва потвърдиха, че участват в разговори относно бъдещата си роля в системата за ядрено възпиране на Алианса, която се основава основно на американски ядрени способности, разположени в Европа.
Въпреки това полските власти нееднократно подчертаха, че към момента не съществуват планове за разполагане на ядрени оръжия на полска територия.
Според публикации в международни медии Полша, Литва, Латвия и Естония проявяват интерес към изграждането или разширяването на инфраструктура за самолети с двойно предназначение – машини, способни да използват както конвенционални, така и ядрени боеприпаси.
Дискусиите се развиват на фона на продължаващата война в Украйна и засилените опасения сред източноевропейските държави относно сигурността на региона. Анализатори отбелязват, че подобни стъпки не означават автоматично разполагане на ядрени оръжия, а по-скоро създаване на политическа и правна възможност за бъдещи решения в рамките на НАТО.
Ако бъде реализирана, промяната ще представлява една от най-съществените корекции в литовската политика по сигурността след присъединяването на страната към НАТО и Европейския съюз.
