Когато мислим за националния отбор на Аржентина, съзнанието ни веднага рисува гениалността на Лионел Меси или головия нюх на Лаутаро Мартинес. Но в сянката на суперзвездите Лионел Скалони крие едно секретно оръжие. Неочакван спасител, чиято поява на терена действа като магическо заклинание.
Запознайте се с Николас Иван Гонсалес – футболистът, който се превърна в истинска застраховка „Живот“ за „албиселесте“.
Ефектът „Нико Гонсалес“: Влизаш и побеждаваш
Статистиката не лъже, а в неговия случай тя граничи с мистика. Всеки път, когато играча на Атлетико Мадрид стъпи на терена, Аржентина намира начин да подобри резултата си – без значение дали става дума за пълен обрат, измъкване на победата в последните минути или увеличаване на преднината.
Хронологията на неговия ефект е внушителна:
Срещу Алжир: Влиза в 55-ата минута при 1:0 👉 Краен резултат: 3:0
Срещу Австрия: Влиза в 65-ата минута при 1:0 👉 Краен резултат: 2:0
Срещу Кабо Верде (1/8-финал): Влиза в 64-тата минута при 1:1 👉 Краен резултат: 3:2
Срещу Египет: Появява се в 66-ата минута при пасив от 0:1 👉 Краен обрат: 3:2
Срещу Швейцария (1/4-финал): Влиза в 78-ата минута при 1:1 👉 Краен резултат: 3:1 след продължения
Да наречем Нико Гонсалес просто „късметлийски чар“ би било твърде повърхностно. Роденият в Белен де Ескобар играч носи на терена чудовищна тактическа гъвкавост и сурова енергия. Когато се налага, той затваря фланга като ляв бек, а в следващия момент вече е в противниковото наказателно поле.
Въпреки че е едва 15-ият играч на Аржентина по изиграни минути (само 182 на терена), неговите показатели са стряскащо добри:
2-ри по създадени голови положения (5)
2-ри по спечелени въздушни двубои (9 от 13)
3-ти по центрирания (6)
11 отнети топки и 8 решителни изчиствания
"Ако нямаш на пейката Лаутаро Мартинес, ако нямаш „Коня“ Гонсалес, който тича като животно и достига до всяка топка... Може да си магьосник, но е важно да имаш играчи, това е реалността."— Лионел Скалони след инфарктния обрат срещу Египет.
Защо съотборниците му го наричат „Коня“?
Самият Гонсалес приема прякора си с усмивка и огромна доза самоирония. „Той (Скалони) ме уби с това изказване! Съотборниците ми ме наричат „Кабита“ или „Кабайо“ (Конче или Кон). На мен лично „Кабита“ ми звучи по-мило“, шегува се Нико.
Неговият безкомпромисен спринт без топка се оказа ключов за победния гол на Енцо Фернандес за 3:2 срещу Египет.
„Пристигнах като кон. Кълна се, спринтирах с мисълта: „Дори да се контузя, не ми пука, трябва да отида, това е моят шанс за гол“. Центрирането беше за мен, но там се оказа Дебелия (Енцо). Затова си делим: 30% от гола са за Лаутаро за центрирането, 30% за мен за спринта и 40% за Енцо за завършващия удар“, разказва през смях футболистът.
Пътят на Аржентина обаче не е лесен, а емоциите са на предела. При изоставането от Египет, Гонсалес е преминал през истински психологически ад.
„В 75-ата минута си казвах: „Трябва да се прибирам с куфарите. Къде, по дяволите, отивам?“. Беше пълна лудост. Накрая Монтиел играеше като деветка, аз също, а и двамата сме бекове! Никога не бях преживявал подобно нещо. В онзи момент се чувствах така, сякаш сме спечелили Световната купа.“
Зад тази невероятна себеотдаденост стои една фигура, за която всеки в състава на Аржентина е готов да премине през стена.
„Лео ни дава онзи допълнителен стимул да си кажеш: „Ще си дам живота за теб, братко“. Заради всичко, което той създава, заради амбицията му – ние просто пренасяме тази енергия на терена“, признава Гонсалес.
Следващият противник на Аржентина е Англия. И „трите лъва“ ще трябва да се притесняват, ако видят номер 15 да загрява край тъчлинията. Защото влезе ли „Коня“ на Скалони, мачът се променя.
