Народното събрание удължи днешното си заседание до приключване на разискванията по законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. В пленарната зала присъстваха вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, както и министри от кабинета. Гласуването на законопроекта е включено в дневния ред за утре, съобщи заместник-председателят на Народното събрание Иван Ангелов, който ръководеше заседанието.

Законопроектът предвижда бюджетен дефицит от 5,7%, замразяване на минималната работна заплата на 620 евро до изработването на нов механизъм за определянето ѝ, както и въвеждане на плащане на осигуровки от самите държавни служители.

По време на дебата Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС посочи, че заложеният дефицит от 5,7% означава недостиг от 7,2 милиарда евро, което на практика води до по-висок дълг и инфлация. Тя обвини управляващите в грубо нарушение на Закона за публичните финанси и на европейския регламент, като отбеляза, че бюджетът залага повече разходи за издръжка без ясно обяснение за какво ще послужат, както и увеличени капиталови разходи. По думите ѝ приоритет на управляващите е борбата с държавните служители, а не с олигархията.

Мартин Димитров от „Демократична България“ заяви, че днес е последният шанс дефицитът да бъде свален под 3%, ако бъдат приети предложенията на неговата партия за намаляване на капиталовите разходи и увеличаване на ставките за хазартните оператори. Той предупреди, че приетата редакция отваря вратата за нови договори в общинската капиталова програма без ясни правила и лимити, което според него ще позволи на управляващите да облагодетелстват близки общини.

Атанас Славов, също от ДБ, съобщи, че парламентарната му група ще подкрепи частта от бюджета, касаеща Министерството на отбраната, но не и намаляването на субсидията за регистрираните в страната вероизповедания, което според него ще засегне сериозно тяхната дейност.

Хамид Хамид от ДПС остро се противопостави на намерението на правителството да premahne автоматичния механизъм за обвързване на заплатите в сектор „Сигурност“ със средното възнаграждение за страната, предупреждавайки, че с полицията шега не бива.

От „Възраждане“ Петър Петров поиска пренасочване на 2,9 милиона евро, предвидени за съхранение на класифицирано американско оборудване, към строително-ремонтни дейности на съоръженията на язовир „Огоста“, тъй като те са част от националната сигурност. Колегата му Коста Стоянов настоя за отлагане до края на 2028 г. на новата методика за такса „смет“ по принципа „замърсителят плаща“, аргументирайки се с допълнителна финансова тежест за домакинствата.

Мирослав Иванов от „Продължаваме промяната“ определи бюджета като запазване на стария модел с нова емблема – вместо ГЕРБ-СДС, вече е „Прогресивна България“. Според него финансовият министър е насочил голяма част от средствата към неясни общински проекти.

Здравко Марков от „Прогресивна България“ защити бюджета, позовавайки се на данни на Евростат, според които дефицитът за първото тримесечие на 2026 г. вече е 7,6%. Той посочи, че част от разходите не са резултат от политиката на настоящото управление, а бюджетът всъщност изпълнява голяма част от капиталовата програма, заложена от предишни правителства. Марков отхвърли твърденията за безсмислени харчове, заявявайки, че управляващите се опитват да спасят публичните финанси, а не да харчат безразборно като предишните управляващи.