Според официалната информация първата спирка от визитата ще бъде Техеран, където Шариф ще участва в церемонията по погребението на покойния върховен лидер на Иран аятолах Али Хаменей. Пакистанската делегация ще включва и външния министър Исхак Дар, както и представители на правителството и висши държавни служители.

От Исламабад заявиха, че премиерът ще изрази съболезнования към иранското ръководство и народа на Иран, като подчертае подкрепата на Пакистан в трудния за страната момент.

След посещението си в Иран Шехбаз Шариф ще отпътува за Истанбул по покана на турския президент Recep Tayyip Erdoğan. Очаква се двамата лидери да обсъдят развитието на двустранните отношения, икономическото сътрудничество, инвестициите и актуалната ситуация в региона.

В рамките на визитата си в Турция пакистанският премиер ще участва и в бизнес форум, посветен на привличането на инвестиции в области като енергетика, информационни технологии, специални икономически зони и приватизация.

Пакистанското външно министерство отбеляза, че посещенията в Иран и Турция отразяват традиционно близките отношения на страната с двете държави.

По време на брифинга говорителят на външното министерство коментира и продължаващите дипломатически усилия между САЩ и Иран след подписания през юни меморандум за разбирателство, който предвижда прекратяване на военните действия и започване на преговори по спорните въпроси между двете страни.

Исламабад заяви, че заедно с Катар продължава да играе посредническа роля в диалога между Вашингтон и Техеран. Според пакистанските власти последният кръг разговори в Доха е довел до „положителен напредък“ по редица въпроси, свързани с изпълнението на постигнатите договорености.

На брифинга бе засегната и темата за напрежението между Пакистан и Индия относно водите на река Инд. От Исламабад категорично заявиха, че водните ресурси не трябва да се използват като политически инструмент за натиск и обвиниха Ню Делхи в опити да поставя под съмнение действието на договора за водите на Инд.

Пакистан подчерта, че ще продължи да защитава правата си по международните споразумения и предупреди, че всякакви едностранни действия по отношение на водните ресурси могат да имат сериозни последици за регионалната стабилност.