Необичайно голям брой марокански скакалци се появиха тази година в различни райони на България, като най-сериозно засегнати са части от Югозападна България.
Заради разпространението на вредителя през май беше обявено бедствено положение за засегнати територии в област Благоевград. В общините Петрич и Сандански първоначално бяха нападнати пасища, ливади и необработваеми земи, а впоследствие скакалците достигнаха и до земеделски площи. Само в землищата на селата Генерал Тодоров и Марикостиново засегнатата територия беше оценена на около 1500 декара.
Мароканският скакалец не е нов или внесен от Северна Африка вид. Въпреки името си, той се среща естествено в Южна Европа и на Балканите, включително в България. Разпознава се по светлата Х-образна фигура върху горната част на тялото.
Защо популацията се увеличи толкова рязко?
Основната причина е съчетанието от благоприятни климатични условия и подходяща среда за снасяне на яйцата.
Мароканският скакалец се развива най-добре при температури над обичайните и сравнително малко валежи. Няколко последователни сухи сезона могат да доведат до рязко увеличаване на числеността му. Топлото време ускорява развитието на ларвите и позволява на възрастните насекоми да се движат и хранят по-активно.
Особено подходящи за размножаването са необработваните ниви, целините, сухите пасища и терените с редуващи се голи участъци и ниска растителност. Женските снасят яйцата си в твърда и необезпокоявана почва, като една може да образува няколко яйчни капсули с десетки яйца.
Изоставянето на земеделски площи и прекомерната паша също могат да създадат благоприятни условия. Необработената почва остава непокътната, а ниската растителност и оголените участъци са подходящи за образуването на големи размножителни средища.
Кога безобидните насекоми се превръщат в рояк?
При малка численост скакалците живеят сравнително разпръснато. Когато обаче на ограничена територия се излюпят огромен брой ларви, те започват да се събират и да се движат организирано.
Плътността може да достигне хиляди млади скакалци на квадратен метър. Първоначално те се придвижват по земята на дълги колони, а след появата на крилата започват да образуват летящи рояци.
Така насекомите напускат изсъхващите пасища и се насочват към по-зелените и плодородни земеделски райони.
Какви щети могат да причинят?
Мароканските скакалци се хранят с широк кръг растения. Те нападат пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, бобови култури, зеленчуци, лозя, овощни дръвчета и фуражни растения.
При висока плътност могат за кратко време да унищожат листата, младите стъбла и посевите в засегнатия район. Най-голям е рискът за младите култури и за малките земеделски стопанства, където загубите могат да бъдат значителни.
За хората скакалците не са опасни, не хапят и не пренасят заболявания. Основната заплаха е за земеделието и растителността.
Как се води борбата с тях?
Най-ефективното третиране се извършва, докато насекомите са още млади, нямат развити крила и са концентрирани върху ограничени площи.
В засегнатите райони властите организират третиране с разрешени продукти за растителна защита. При пръскане трябва да се предприемат мерки за защита на хората, домашните животни, пчелите и водните организми.
Собствениците на пчелини и животновъдите трябва да бъдат предварително уведомявани, а животните да не се извеждат в обработените територии през определения карантинен период.
Експертите препоръчват и редовно обработване на запустелите терени, тъй като разораването разрушава яйчните капсули и намалява възможностите за ново масово размножаване.






