Общо 48 страни водиха ожесточени битки за най-ценния трофей в световния футбол, но само една от тях ще има привилегията да го вдигне над главата си. Какво всъщност знаем за изящното произведение на изкуството, което всеки капитан мечтае да докосне?
Настоящият трофей, известен като „Златният глобус“, дебютира на световната сцена през 1974 година на Мондиала в Германия. Според експерти-ювелири само изработката на отличието възлиза на близо 242 700 долара.
Той тежи точно 6,175 килограма, висок е 36,8 сантиметра и е изработен от изключително чисто 18-каратово злато. Неговият уникален дизайн изобразява две човешки фигури, които държат планетата Земя в ръцете си.
От „Златната Нике“ до днес
Преди 1974 година световните шампиони вдигаха легендарната богиня на победата – „Златната Нике“ (Купата „Жул Риме“). Тя обаче остана вечно притежание на Бразилия след техния трети триумф на Мондиал 1970 г.
За съжаление, през 1983 година оригиналният трофей бе откраднат и до ден днешен съдбата му остава пълна мистерия.
Оригиналният „Златен глобус“ се съхранява под строга охрана в официалния музей на ФИФА в Цюрих, Швейцария. Шампионите получават негови точни позлатени реплики след официалната церемония.
Кой е вдигал трофея най-често?
Исторически, Аржентина и Германия са вдигали „Златния глобус“ най-много пъти – по 3. Бразилия, Италия и Франция са го печелили по 2 пъти, а Испания има 1 триумф с този модел трофей.
Хронология: Капитаните, вдигнали Световната купа
1930 г. – Хосе Насаси (Уругвай)
1934 г. – Джампиеро Комби (Италия)
1938 г. – Джузепе Меаца (Италия)
1950 г. – Обдулио Варела (Уругвай)
1954 г. – Фриц Валтер (Германия)
1958 г. – Белини (Бразилия)
1962 г. – Мауро (Бразилия)
1966 г. – Боби Мур (Англия)
1970 г. – Карлос Алберто (Бразилия)
1974 г. – Франц Бекенбауер (Германия) — Дебют на новия трофей „Златен глобус“
1978 г. – Даниел Пасарела (Аржентина)
1982 г. – Дино Дзоф (Италия)
1986 г. – Диего Марадона (Аржентина)
1990 г. – Лотар Матеус (Германия)
1994 г. – Дунга (Бразилия)
1998 г. – Дидие Дешан (Франция)
2002 г. – Кафу (Бразилия)
2006 г. – Facio Канаваро (Италия)
2010 г. – Икер Касиляс (Испания)
2014 г. – Филип Лам (Германия)
2018 г. – Юго Лорис (Франция)
2022 г. – Лео Меси (Аржентина)
