Да, бюджетът не се харесва на много хора. Да, синдикати, работодатели и опозиция отправят критики. Но това не е особено изненадващо. В България почти няма бюджет, който да е посрещнат с аплодисменти от всички страни. Разликата този път е, че финансовото министерство не се опитва да продава илюзии.
Донев признава нещо, което българските граждани рядко чуват от властта – че състоянието на публичните финанси налага трудни решения. Вместо да обещава нови разходи, нови бонуси и нови подаръци за всяка група в обществото, правителството поставя акцент върху стабилизирането на държавните финанси. Това може да не носи политически дивиденти, но е далеч по-отговорно.
Особено показателен е фактът, че самият министър признава, че това не е бюджетът на политиките, с които правителството е спечелило доверието на избирателите. Това е бюджет на прехода. Бюджет, който трябва да подреди наследените проблеми, за да даде възможност през 2027 година да се реализира по-дългосрочна програма за развитие.
Критиците говорят за дефицит от 5,7% и за необходимост от нов дълг. Те не грешат. Това са фактите. Но фактите не изчезват, когато бъдат премълчани. Ако финансите са в тежко състояние, отговорното управление не е това, което се преструва, че проблемът не съществува. Отговорното управление е това, което го признава и започва да го решава.
Разбира се, протестите ще продължат. Исканията за по-високи възнаграждения няма да изчезнат. Всяка професионална група ще настоява за повече средства. Това е напълно нормално. Но държавният бюджет не е списък с желания. Той е баланс между възможности и очаквания.
Именно затова думите на финансовия министър, че не бива да губим връзката с реалността, звучат толкова актуално. Защото реалността невинаги е приятна. Но винаги изпраща сметката на онези, които решат да я игнорират.
Бюджетът на реалността рядко е популярен. Но често е единственият възможен.
