Изпълнителният директор на „Български пощи“ е получавал месечно възнаграждение от 19 386 лева – максималния размер, разрешен по действащите правила за публичните предприятия.
Информацията стана известна на фона на започналата проверка на възнагражденията в държавни дружества след случая с бившия директор на НДК Андрияна Татарова, за която беше съобщено, че е получавала 14 000 евро месечно.
По данни, предоставени от „Български пощи“, възнагражденията на ръководството се определят чрез точкова система, свързана с резултатите на дружеството. За изпълнителния директор обаче законът поставя таван до 18 минимални работни заплати.
При минимална заплата от 1077 лева през 2025 г. това означава максимално месечно възнаграждение от 19 386 лева. Именно тази сума е получавал тогавашният изпълнителен директор Здравко Анакиев.
Според публикуваните данни шестимата членове на ръководството и одитните органи на дружеството са получили общо около 670 000 лева за година.
Случаят предизвиква силен обществен отзвук, тъй като голяма част от служителите на „Български пощи“ са на минимална заплата. По данни на синдикатите около 5100 от близо 7000 работещи в дружеството получават минимално възнаграждение.
През март служителите протестираха с искане за 5% увеличение на заплатите. Тогава в деня за изплащане на пенсиите редица пощенски станции останаха затворени. Увеличението впоследствие беше осигурено чрез държавна субсидия.
Финансовото състояние на дружеството също поставя въпроси. За 2023 г. „Български пощи“ отчита загуба от 35,81 млн. лева. След държавна подкрепа от около 50 млн. лева през следващата година загубата е намалена до 738 000 лева.
Министерският съвет вече обсъжда възможност за въвеждане на таван на заплатите в публичните предприятия. Темата беше повдигната и от министъра на културата Евтим Милошев след казуса с НДК.
Министерството на транспорта и „Български пощи“ не са коментирали публично изнесените данни.
