В препоръката са очертани планът за нетните разходи и графикът, които България трябва да следва, за да сложи край на прекомерния дефицит.

Процедурата за прекомерен дефицит е механизъм, който цели да гарантира, че държавите членки на ЕС поддържат бюджетна дисциплина. Тя се задейства, когато държавният дефицит надвишава референтната стойност от 3% от брутния вътрешен продукт.

Решението на Съвета е свързано с прогнозирания бюджетен дефицит на България за 2026 г. от 4,1% от БВП. Очакванията са той да продължи да надвишава 3% и през 2027 г.

Според Съвета използването от България на националната клауза за дерогация за разходите за отбрана по Пакта за стабилност и растеж не обяснява напълно превишението над прага от 3%.

България трябва да предприеме ефективни действия и да представи до 15 октомври 2026 г. необходимите мерки за намаляване на дефицита си.

Страната ни трябва също да гарантира, че номиналният кумулативен темп на растеж на нетните разходи няма да надвишава 4,2% през 2026 г., 7,7% през 2027 г., 11,4% през 2028 г. и 15% през 2029 г.

На 3 юни Европейската комисия препоръча България да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит. Тя предвижда засилено наблюдение на бюджетните разходи и мерки за възстановяване на показателите, при които е установено отклонение.

В същата процедура вече са още редица държави от ЕС, сред които Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния.

С последните решения към списъка се добавят Германия, Естония, Латвия и Словения.

В доклад на Европейската комисия за България се посочва, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет е бил 3,5% от БВП през 2025 г. и се очаква да се увеличи допълнително, като остане над 4% до 2027 г. включително.

Сред факторите са и предвидените разходи за отбрана.

След години на фискална дисциплина България отчита дефицити от 2020 г. насам, а държавният дълг нараства по-бързо, сочи оценката на Комисията.

Процедурата поставя страната под по-строг финансов надзор от европейските институции и изисква изготвяне на план за ограничаване на дефицита.

Тя включва редовен мониторинг на публичните финанси и конкретни препоръки за стабилизиране на бюджета.

При продължително неспазване на изискванията са възможни допълнителни мерки, включително финансови санкции и ограничения върху достъпа до определени европейски средства.

Финансовият министър Гълъб Донев по-рано заяви, че при запазване на действащите политики и без мерки за консолидация финансовата реалност е дефицит от 7,4%, или над 8,5 млрд. евро.

По думите му към това се добавят още 2,2 млрд. лева неразплатени разходи по вече фактурирани, но неплатени дейности. Той ги определи като „разходи, скрити по чекмеджетата“, които едва сега излизат наяве.

България вече е била в процедура за прекомерен дефицит през юли 2010 г. През юни 2012 г. Съветът на ЕС отчете, че основанията са отпаднали, и прекрати допълнителното наблюдение над страната.