Темата за лихвите отново ще бъде водеща за световните пазари през тази седмица. Инвеститорите ще търсят отговор дали спадът в цените на петрола и по-слабите данни за заетостта в САЩ са достатъчни, за да променят по-твърдия тон на централните банки, или инфлационният риск ще остане основният фактор при решенията за паричната политика.
Най-важният ориентир за пазарите ще бъде протоколът от последното заседание на Управлението за федерален резерв, проведено на 16 и 17 юни. Това беше първата среща под ръководството на Кевин Уорш, на която лихвите бяха оставени без промяна в диапазона 3,5–3,75%.
Според Ели Хендерсън от Investec протоколът може да покаже дали съкратеното изявление след заседанието е било само промяна във формата, или знак за нов стил на комуникация от страна на централната банка.
Експертите на германската банка Haspa също поставят акцент върху влиянието на паричната политика върху пазарите. Те отбелязват, че докато инфлацията в Европа се понижава по-бързо от очакваното, Управлението за федерален резерв остава предпазливо и твърдо в позицията си.
От Haspa припомнят, че на симпозиума в Синтра Кевин Уорш е охладил очакванията за бързо понижение на лихвите. Това първоначално е повишило вероятността за ново увеличение през септември и е довело до разпродажби при технологичните акции.
Сега обаче големите компании навлизат в т.нар. blackout период преди тримесечните си отчети, когато не могат да изкупуват собствени акции. Това временно премахва един от важните фактори, които подкрепяха пазара. Затова от Haspa препоръчват включване на по-дефанзивни активи, сред които и конвертируеми облигации, за повече стабилност в портфейлите.
Пазарите вече намалиха част от очакванията си за ново повишение на лихвите, след като данните за юни показаха създаване на едва 57 000 работни места в САЩ. Това отслаби тезата за прегряваща американска икономика, но не я отмени напълно.
Данните на LSEG все още показват, че паричните пазари напълно отчитат повишение с 25 базисни пункта през декември, като остава риск подобен ход да се случи още през октомври.
Линдзи Джеймс от Quilter обаче смята, че отслабването на ценовия натиск и първите сигнали за охлаждане на пазара на труда може да означават, че нови повишения изобщо няма да бъдат реализирани. Така пазарите се оказват в междинна ситуация — икономиката все още изглежда устойчива, но аргументите за бързо затягане вече не са толкова ясни.
В Европа картината е сходна, но икономическият фон е по-слаб. Oxford Economics обобщава последните данни от еврозоната с оценката, че икономиката се стабилизира след шока, свързан с Иран, но основната динамика остава скромна.
Европейската централна банка вече повиши депозитната си лихва до 2,25% през юни. Протоколът от последното ѝ заседание ще покаже дали това е началото на по-дълъг цикъл на затягане, или по-скоро предпазна стъпка срещу временен енергиен шок.
Спадът на петрола до около 70 долара за барел от сорта Брент промени пазарните очаквания. Commerzbank отбелязва, че цената вече е само с около 5 долара над равнищата отпреди войната. Това доведе до понижение на инфлационните очаквания и до по-слаби залози за ново повишение на лихвите от ЕЦБ.
В същото време банката предупреждава, че реакцията на пазара може да се окаже прекалено бърза, ако корабоплаването през Ормузкия проток не се нормализира трайно.
В Германия водещият индекс DAX достигна нов исторически връх, след като преодоля страничното движение от началото на годината. В седмичната прогноза на Helaba се посочва, че след горещата вълна в страната е настъпило охлаждане — както във времето, така и при инфлацията, която през юни е била 2,3%.
Маркус Райнванд от Helaba смята, че опасенията от технологичен балон в Европа са преувеличени, тъй като секторът не се търгува при крайно високи оценки. Той обаче предупреждава, че за да продължи ръстът на стандартните ценни книжа, са необходими силно нарастващи корпоративни печалби, които не са напълно гарантирани.
Според Helaba по-ниската цена на петрола носи известно облекчение за централните банки, но не премахва несигурността. Рисковете около Персийския залив остават, поради което представителите на централните банки в Синтра избягваха категорични сигнали и запазиха възможността за реакция при ново ускоряване на цените.
На облигационните пазари това доведе до изправяне на лихвените криви от двете страни на Атлантика. Краткосрочните книжа получиха подкрепа от по-ниските очаквания за основните лихви, докато дългосрочните облигации реагираха по-слабо. Доходността на 10-годишните германски федерални облигации се повиши с около 6 базисни пункта до 2,91%, а разликата между 2- и 10-годишните книжа надхвърли 40 базисни пункта.
На фондовите пазари основният въпрос остава дали ралито може да се разшири отвъд технологичните компании. S&P 500 приключи второто тримесечие с ръст от 14,9%, най-силното му тримесечие от 2020 г. насам, но двигателят на повишението беше концентриран основно в производителите на полупроводници и компаниите, свързани с изкуствения интелект.
Последните резки движения при акциите на производителите на памети показаха колко чувствителен остава пазарът към признаци на прегряване.
Джо Мацола от Charles Schwab посочва, че през следващите седмици ще следи дали ротацията към здравеопазване, индустрия и финанси ще продължи, или по-сериозно отстъпление при технологичните лидери ще се превърне в по-широка пазарна корекция.
В Европа ротацията вече работи в полза на по-цикличните сектори. DAX отчете седмичен ръст от около 4,4%, подкрепен от германските реформи, по-ниските цени на петрола и липсата на нови твърди сигнали от Синтра. Най-добре се представиха индустриалните компании, следвани от недвижимите имоти и финансовия сектор.
Raiffeisen Research оценява фундаменталната картина като добра, тъй като корпоративните печалби в Европа са се оказали по-устойчиви от очакваното въпреки енергийния шок. Анализаторите обаче предупреждават, че най-добрият момент за покупки вероятно вече е отминал, особено ако нови големи първични публични предлагания доведат до прекомерна пазарна еуфория.
В САЩ инвеститорите ще следят протокола на Управлението за федерален резерв, индекса ISM за услугите, данните за търговията и седмичните молби за помощи при безработица. В Европа вниманието ще бъде насочено към поръчките и промишленото производство в Германия, окончателните данни за инфлацията във Франция и Германия, както и протокола на ЕЦБ.
Във Великобритания фокусът ще бъде върху Доклада за финансовата стабилност на Bank of England. От Investec отбелязват, че институцията ще представи първите изводи от системния си стрес сценарий, който разглежда как небанковата финансова система би реагирала при пазарен шок. Това се случва на фона на засилени опасения около частното кредитиране.
Общата картина на пазарите изглежда по-балансирана, но не и спокойна. По-евтиният петрол намалява натиска върху инфлацията, по-слабият пазар на труда в САЩ ограничава вероятността от агресивно затягане, а ротацията към индустриални, финансови и здравни компании дава шанс на борсите да се задържат без пълна зависимост от изкуствения интелект.
Рискът е, че тази по-добра картина зависи от няколко условия едновременно — примирието в Близкия изток да се запази, инфлацията да продължи да се забавя, а технологичните акции да не предизвикат по-широка корекция.
Затова протоколите на УФР и ЕЦБ ще бъдат следени не само като документи за вече взети решения, а като тест дали централните банки са готови да приемат, че най-тежката част от енергийния шок вече е зад гърба им.
