Темата е била повдигната и пред регионалния директор на Световната здравна организация за Европа д-р Ханс Клуге.
По думите на Ивкова той е поел ангажимент да провери дали има подобни сигнали и от други държави.
Повод за реакцията е разследване на „24 часа“ за нерегламентираната онлайн продажба на пептидни субстанции, за които се твърди, че имат полезни действия.
Инжекциите се рекламират и продават от известни инфлуенсъри и сайтове, без да са одобрени за употреба.
Според публикацията инфлуенсъри препоръчват на клиентите си прием в огромни дози.
Министър Ивкова разказа, че по време на онлайн среща е попитала д-р Клуге дали в някоя от 53-те държави членки в Европейския регион на СЗО е обсъждан проблемът с пептидите, които се рекламират в социалните мрежи и се предлагат с възможност за инжектиране.
„Попитах го и дали е проучван ефектът от подобни продукти, тъй като СЗО разполага и с научен съвет“, добави Ивкова.
По думите ѝ д-р Клуге е бил изненадан от въпроса.
Здравният министър съобщи още, че Министерството на здравеопазването е изпратило писма до няколко институции.
Преди месец директорът на дирекция „Опазване на общественото здраве, здравен контрол и права на пациентите“ Илия Тасев заяви, че министерството започва разговори за регулирането на пептидните субстанции онлайн.
Тогава Ивкова подчерта, че темата няма да бъде изоставена.
В отговор на въпроси от „24 часа“ от ГДБОП заявиха, че дирекция „Киберпрестъпност“ няма правомощия да санкционира търговци за установена нерегламентирана дейност.
Оттам уточниха, че извършват системен мониторинг и са запознати с нерегламентираната продажба на тези субстанции.
Правомощия за санкциониране имат Изпълнителната агенция по лекарствата и Българската агенция по безопасност на храните, ако бъдат установени нарушения на законите за лекарствата или храните.
От ГДБОП допълниха, че дирекцията предоставя необходимата информация за лица и фирми, свързани с незаконна дейност, когато това е нужно за прилагане на правомощията на компетентните институции.
Търговците на пептидни субстанции твърдят, че продуктите им имат редица полезни действия върху организма — включително при акне, наднормено тегло, хормонални проблеми и за натрупване на мускулна маса.
Субстанциите обаче са експериментални и нерегламентирани за продажба.
Те не са одобрени за консумация и не са преминали необходимите изследвания.
Експерти съветват потребителите да не използват нерегламентирани продукти, чиито странични ефекти, краткосрочни и дългосрочни действия не са установени.
„Категорично трябва да се регулира и ограничи предлагането на продукти, които не са преминали необходимите клинични изпитвания и за които няма данни за безопасност и потенциални рискове за здравето при приложение при хора“, заяви пред „24 часа“ доц. Румяна Димова, ендокринолог и преподавател в Медицинския университет — София.
Сред основните проблеми е, че потребителите купуват течност или директно готова инжекция, без да имат яснота за съдържанието ѝ.
„Хората, които си купуват тези пептиди, никога не могат да бъдат сигурни какво всъщност получават, безопасно ли е за употреба това, което рекламират инфлуенсъри. Инжектираш си нещо, което по никакъв начин не се регулира, не знаеш какво е и на всичкото отгоре си го купуваш от човек, който нито има медицинско образование, нито има представа какво продава“, предупреди анестезиологът и инфлуенсър д-р Дарислав Николов.
