Решението на българския парламент да разреши на американски самолети-цистерни да оперират от авиобаза "Безмер" неизбежно постави въпроса, който вълнува мнозина: реален ли е рискът от иранска ракетна атака срещу България, и ако да – с какво разполагаме, за да се защитим? Отговорът изисква поглед както към иранския ракетен арсенал, така и към състоянието на българската противовъздушна отбрана.
Достига ли Иран до България
Разстоянието по права линия от Техеран до района на авиобаза "Безмер" е около 2270-2300 километра. Това означава, че България технически попада в обхвата само на най-далекобойните образци от иранския ракетен арсенал – и то в самия край на техния радиус на действие, което на практика намалява точността и полезния товар, който биха могли да носят.
Иран разполага с няколко категории балистични ракети със среден обсег:
Шахаб-3 – най-старата от действащите иранска далекобойни ракети, на въоръжение от началото на 2000-те години, с обявен обсег от около 1300 до 2000 км в зависимост от модификацията.
Седжил (Сежил-2/Ашура) – двустепенна ракета с твърдо гориво, разработена изцяло в Иран, с първи изпитателен полет през 2008 г. Обявеният обсег е около 2000-2500 км, а точността (кръгово вероятно отклонение) се оценява на 300-500 метра.
Хорамшахр-4 (известна и като "Хейбар") – представена през 2023 г. и официално въведена на въоръжение в началото на 2026 г. Използва течно гориво, носи бойна глава от 1500-1800 кг и разполага с обявен обсег до 2000 км, като по данни на някои западни анализатори теоретичният й таван може да достига и по-далеч.
Хейбар Шекан – по-нова ракета с твърдо гориво, представена през 2022 г., с обсег около 1450 км – недостатъчен сам по себе си да достигне България директно от западен Иран, но показателен за темпото на развитие на програмата.
Хадж Касем – подобен клас ракета с твърдо гориво, с обсег около 1400 км.
Фатах-1 – хиперзвукова ракета с маневрираща бойна глава, способна да достига скорости от порядъка на Мах 13-15(приблизително между 13 800 и 16 000 км/ч, около 3,8-4,4 км/сек), с обсег между 1400 и 2000 км, разработена специално с цел преодоляване на съвременни системи за противоракетна отбрана.
Официално Техеран не притежава междуконтинентални балистични ракети (с обсег над 3000 км), а максималният обсег на действащите му системи се движи в границите 2000-2500 км. Това поставя България – и в частност район като "Безмер" – на самата граница на теоретичната достижимост, а не в сърцето на обичайния оперативен радиус на иранските сили.
Колко реален е рискът на практика
Отвъд чисто техническите параметри има и практически съображения, които анализатори по въоръженията обичайно изтъкват. Първо, всяка ракета, изстреляна към България от иранска територия, би трябвало да прелети над няколко държави – най-вероятно през въздушното пространство на Ирак, Сирия или Турция, което увеличава шансовете за засичане и евентуален прехват още преди целта. Второ, през целия развой на конфликта досега Иран и подкрепяните от него сили са насочвали далекобойните си удари основно към Израел, страните от Персийския залив и корабоплаването в Ормузкия проток и Червено море – не към европейски членки на НАТО. Трето, българското правителство многократно подчерта, включително чрез премиера Румен Радев, че от българска територия няма да се провеждат бойни операции в Близкия изток, а единствено логистична поддръжка извън българското въздушно пространство – стъпка, която цели именно да намали вероятността страната да бъде възприета като пряка страна в конфликта.
С какво разполага България за собствена защита
Противовъздушната отбрана на страната в момента преминава през период на сериозна трансформация, но все още се опира в значителна степен на остаряла техника.
Наземни системи
Основната далекобойна зенитно-ракетна система на въоръжение остава съветската С-300 – единствената от този клас в НАТО, използвана освен от България, само от Словакия.
Комплексът е доставен в самия край на 80-те години на миналия век (1988-1989 г.) и по публично достъпни данни страната разполага с около 10 мобилни пускови установки. Военни експерти многократно са предупреждавали, че системата остарява бързо и без модернизация ще стане практически неизползваема в рамките на следващите години.
За да запълни тази празнина, България планира придобиването на германската система IRIS-T SLM – съвременен комплекс, технологично сравним с американския "Пейтриът" и израелския "Железен купол". Той е способен да изстрелва едновременно до 24 ракети срещу различни цели и да прехваща самолети, дронове и ракети на разстояние до 40 км и височина до 20 000 метра. Страната ни вече е заявила намерение за придобиване на една батарея, с опция за допълнителни поръчки занапред, а инициативата се вписва в по-широкия германски проект "Щит на европейското небе", в който освен България участват и други европейски държави.
Съюзническа подкрепа
В по-ранен етап от ескалацията на конфликта между САЩ, Израел и Иран, Гърция разположи собствена батарея "Пейтриът" в района на Дидимотихо, близо до българо-турската граница, именно с цел защита на ключова инфраструктура по българското Черноморие от евентуална иранска ракетна заплаха. Батареята и подкрепящите я изтребители F-16 останаха в дежурен режим няколко месеца, преди да бъдат изтеглени през май тази година след временно охлаждане на напрежението. Подобно съюзническо разполагане може да бъде задействано отново при нужда, тъй като България, като член на НАТО, е част от интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на Алианса (NATINAMDS), която позволява бърза преконфигурация на ресурси между съюзниците.
Изтребителна авиация
Дългогодишният недостиг на бойна авиация – основно остарели и трудно поддържани изтребители МиГ-29 – постепенно се преодолява с доставката на нови F-16 Block 70. Първите осем машини от общо поръчани 16 вече са в страната и преминават през технологично приемане и обучение на летателния и техническия състав. Реалните мисии по охрана на въздушното пространство се очаква да започнат в средата на тази година, докато цялата ескадрила трябва да бъде окомплектована до края на 2027 г.
Обобщение
Към момента България се намира в преходен период – старата съветска техника все още носи основната тежест на противовъздушната защита, докато новите западни системи (F-16 Block 70 и очакваната IRIS-T SLM) тепърва навлизат в експлоатация. Комбинацията от географско разстояние, необходимостта от прелитане над множество трети държави и приоритетите на Техеран в конфликта досега сочат, че пряка иранска ракетна атака срещу българска територия остава далеч по-малко вероятен сценарий в сравнение със заплахата, надвиснала над регионите в непосредствена близост до Иран. Това обаче не означава нулев риск – именно затова допълнителна съюзническа подкрепа от рода на разположените в миналото гръцки "Пейтриът" остава реалистична опция, ако обстановката се влоши отново.
