В златната ера на професионалната борба през 20-те и 30-те години на миналия век, кечът няма нищо общо с днешния режисиран театър. Тогава мачовете са сурови, изтощителни и кървави сблъсъци в свободен стил (Catch-as-Catch-Can), в които са разрешени почти всички опасни за живота хватки, а извадените рамене и счупените кости са част от ежедневието.
В американските и европейските вестници името му е изписано кратко и категорично: Дан Колов. Зад него стои Дончо Колев Данев – момчето от севлиевското село Сенник, което едва 17-годишно заминава за САЩ в търсене на препитание.
От чука и стоманата до арените на Ню Йорк
В Америка Дончо работи най-тежкия възможен труд – копае тунели, лее стомана и строи железопътни линии. Тъкмо изнурителната работа и феноменалната му генна структура изграждат неговата физическа сила. Влизането му на ринга става почти на шега, когато побеждава цирков борец за броени секунди.
Мениджърите бързо забелязват, че българинът притежава невиждана сила, невероятна издръжливост и чудовищна хватка. Скоро той започва да пълни най-големите зали в САЩ – от „Медисън Скуеър Гардън“ в Ню Йорк до „Колизеум“ в Чикаго.
Любимото му оръжие става легендарният „Самолет“ – той подхваща над 120-килограмови мъже, вдига ги на раменете си, завърта ги в огромен вихър и ги забива с пълна сила в пода.
Токио, 1921 г.: Изпукването на гръбнака
Един от най-известните и брутални епизоди в кариерата на Дан Колов се разиграва по време на турнето му в Япония. В Токио той се изправя срещу страховития местен шампион Джики Хиген, известен с прякора си „Удушвача“.
Японецът е майстор на задушаващите хватки и излиза пред публиката си с намерението да пречупи българина. В разгара на мача Хиген успява да затегне фаталната примка около врата на Колов. Въздухът на бореца ни свършва, а публиката в залата вече празнува победата на своя идол. Тогава българинът прави нещо, което влиза в историята. С нечовешко усилие той успява да хване японеца, вдига го над главата си и прилага коронната си хватка за пречупване (Bulgarian Backbreaker). Колов забива съперника си с пълна сила върху коляното си. В залата се чува ясен, смразяващ звук – гръбнакът на Удушвача изпуква. Японецът губи съзнание, Колов печели турнира, оставяйки цяла Япония в пълно вцепенение.
В този момент той вече е придобил световна слава и е готов да стъпи и формално на световния връх, на който се намира американецът Джим Лондос. Двамата се срещат в средата на 20-те години и той нанася една от малкото загуби в кариерата на българина. След тази победа до края на кариерата си шампионът се крие и така и не събира смелост да се изправи отново на тепиха срещу българина.
Париж, 1936 г.: Сблъсъкът за „Диамантения пояс“
След като покорява Америка и Азия, Дан Колов се насочва към Европа, където го чака най-големият триумф в кариерата му. През 1936 г. в Париж се провежда европейският шампионат по професионална борба.
На финала българинът се изправя срещу идола на Франция – Анри Деглан известен като човека с хилядата хватки. Между двамата съществува отколешно съперничество, съпътствано от уважително отношение и приятелство. Деглан е олимпийски шампион, изключително техничен борец и любимец на парижката аристокрация. Залогът е невероятен – световноизвестният „Диамантен пояс“ и титлата „Европейски шампион“.
Пред десетки хиляди зрители в препълнената зала „Сал Жофроа“ в Париж, Деглан опитва да използва бързината и техниката си, но физическият натиск на Дан Колов се оказва опустошителен. Българинът пречупва атаките на французина и след драматичен сблъсък го тръшва на пода. Дан Колов прегръща Диамантения пояс и заема своето място на самия връх на световната борба.
„Чувствам се силен, защото съм българин“
Въпреки офертите за милиони долари и постоянния натиск от американски промоутъри да смени гражданството си, той категорично отказва да се състезава под друг флаг. Думите му пред американската преса остават запечатани в историята:
„Чувствам се силен, защото съм българин.“
Когато се завръща в родината, той е посрещнат от десетки хиляди като национален герой. „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна“– с тези благородни думи, Дончо Колев отказва предложения му файтон, който трябва да го закара до родното му село.
Спечеленото с кървав труд по световните арени той дарява за сираци, училища и за подкрепа на млади спортисти. Дарява 500 000 лв. на цар Борис III за закупуването на първия самолет на българските пощи. През 1925 г. заедно със своя приятел Хари Стоев подпомага изграждането на летището в Горна Оряховица.
Последният му двубой е срещу Ал Перейра и се провежда в София през 1939 година, една година преди смъртта му. Дан Колов вече е болен от неизлечимата тогава туберкулоза. Въпреки това, българинът успява да надвие съперника си и си отива от този свят като победител. Умира в родното си село, под грижите на близките си. Той е твърдял, „мен болест не може да ме стопи“. Това още повече подхранва версията, че е бил умишлено и продължително тровен от френски лекари, но тя си остава само хипотеза.
Наследството
Дан Колов умира в България на 26 март 1940 г. едва на 47 години, но оставя диря, която надхвърля спорта. Погребват го, по негово желание, в двора на църквата „Св. Иван Рилски“ в родното му село Сенник. Гробът му е разположен с лице към Балкана– „Балкан срещу балкан“.
Така приключва пътят на първият българин, превърнал се в световна спортна суперзвезда – с лице към планината, превърнал се сам в част от нейния каменен характер.
