В историята на световния спорт има епични постижения, но малко от тях могат да се съпоставят с това на американския боксьор Хари Греб. През 20-те години на миналия век – най-бруталната и сурова ера на професионалния бокс – той се става световен шампион в средна категория и записва впечатляващите 298 професионални мача.
Истинската драма обаче не е на ринга, а зад кулисите: през по-голямата част от най-успешните си години Греб се бие с едно полусляпо и едно напълно сляпо око. Пазейки пълна тайна от целия свят той побеждава световни шампиони, разчитайки единствено на феноменалния си инстинкт и невероятна бързина.
Откъде започва всичко?
Роден в Питсбърг, Хари Греб получава прякора „Човекът-вятър“ заради неподражаемия си стил. Той не разчита на един нокаутиращ удар, а на постоянна, ураганна атака. Стилът му е толкова бърз и хаотичен, че противниците му често казват, че имат усещането, че се бият с четирима души едновременно.
През 1921 г., по време на брутален мач срещу Кид Нофолк, Греб получава тежък удар в главата, който причинява отлепване на ретината на дясното му око. Лекарите са категорични – той трябва да се откаже от бокса незабавно, за да не загуби зрението си напълно.
Греб обаче прави друг избор: той решава да скрие диагнозата.
Пазената тайна и легендарните победи
За да не разберат спортните комисии и да не му отнемат лиценза, Греб научава наизуст диаграмите за преглед на очите при спортните прегледи. Преди всеки мач той първо покрива сляпото си око с ръка и прочита буквите с доброто си око. Когато лекарят му каже да размени ръцете, той просто използва отново здравото си око, възползвайки се от невниманието на медиците.
Без каквото и да било периферно зрение от едната страна, както и без преценка за дълбочина и разстояние, той постига немислимото:
Побеждава Джийн Тъни – единствената загуба в кариерата на легендарния шампион в тежка категория Джийн Тъни е именно Хари Греб, който по това време вече е сляп с едното око.
Световна титла – През 1923 г. той става световен шампион в средна категория и я защитава успешно няколко пъти.
Нечовешко темпо – В най-силните си години Греб излиза на ринга почти всяка седмица, записвайки рекордните 37 официални (и над 45 срещи с демонстративните) само в рамките на една календарна година.
„Той просто не спираше да се движи. Не виждаше идващите десни крошета, но имаше някакво шесто чувство. Когато го удареха, той не се отдръпваше – той нападаше по-силно“, спомня си по-късно Джийн Тъни.
Цената на легендата
През 1926 г., след като губи титлата си, Греб най-накрая решава да прекрати кариерата си и да се подложи на операция на окото, както и на пластична операция за възстановяване на лицето си след стотиците кървави битки. За съжаление, заради усложнения с упойката по време на операцията, сърцето му спира и то едва на 32-годишна възраст.
Едва след смъртта му неговият мениджър и най-близките му хора разкриват истината пред медиите: човека, когото целият свят е смятал за непобедим феномен, е доминирал в бокса, биейки се почти насляпо.
Наследство в историята на спорта
Днес Хари Греб е приет в Международната боксова зала на славата и от много анализатори е определян като един от най-великите боксьори за всички времена, рамо до рамо с Мохамед Али и Шугър Рей Робинсън.
Неговата история остава вечно напомняне, че границите на възможното не се определят от физическите дадености, а от непреклонната воля на духа.
