Решението на българското Народно събрание да разреши разполагането на до осем американски самолета-цистерни KC-135 в авиобаза „Безмер“ не остана незабелязано от иранските медии, които проследиха темата в дните преди и след финалния парламентарен вот.
Официалната позиция на Техеран беше изразена от говорителя на иранското външно министерство Исмаил Багаи, който предупреди, че всяко съдействие за американски удари срещу Иран би представлявало съучастие в "агресия и военни престъпления". По думите му България не бива да се превръща в "съучастник на агресори и нарушители на закона". Изявлението беше разпространено от държавната агенция ИРНА и впоследствие цитирано от множество световни медии.
Иранската телевизия Press TV поднесе новината с по-подчертан юридически тон, припомняйки, че на 17 юни Техеран и Вашингтон са подписали с посредничеството на Пакистан меморандум за разбирателство с цел прекратяване на враждебните действия – документ, който според Иран впоследствие е бил нарушен от американската страна. Изданието цитира и позоваване на член 3(е) от Резолюция 3314 на Общото събрание на ООН, съгласно което позволяването на територия на една държава да бъде използвана от друга за актове на агресия срещу трета страна може само по себе си да представлява акт на агресия по международното право.
След като на 22 юли българският парламент гласува с 136 на 13 гласа (при двама въздържали се) в подкрепа на разполагането, ирански издания на фарси отразиха резултата сравнително сдържано. Шиитската агенция Шафакна препечата материал на Ал Джазира, а сайтът Фарару цитира Washington Post – и двете издания предадоха основно фактологията: броя одобрени самолети, периода на престой (24 юли – 1 октомври) и уверенията на българското правителство, че самолетите ще изпълняват единствено логистични задачи извън българското въздушно пространство, без разполагане на настъпателно въоръжение.
По-остра формулировка избра консервативният сайт Javan Online, свързан с гвардейски кръгове в Иран, който още преди финалния вот определи очакваното съгласие на българския парламент като подкрепа за "войнолюбието на Вашингтон".
Като цяло официалните ирански канали заложиха на юридическа аргументация и предупредителен тон, без директни заплахи за ответни действия срещу България, докато по-консервативни издания вплетоха случката в по-широката иранска реторика срещу съюзниците на САЩ в региона.






