Инжекционни продукти с неясен произход се предлагат свободно в интернет с обещания за бързо отслабване, подмладяване и дори придобиване на по-тъмен тен. Купувачите обаче често не знаят какво действително се съдържа в тях и при какви условия са произведени.

Жена разказва, че е поръчала инжекционни писалки чрез група във Facebook. След постепенно увеличаване на дозата тя започнала да изпитва тежки странични реакции – често ставане през нощта, продължително замайване, отпадналост и липса на енергия.

Първоначално жената свалила седем килограма, но след около месец продуктът спрял да има ефект. Тъй като е бил закупен извън законната аптечна мрежа, не може да бъде установено какво действително е съдържал.

Председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки магистър-фармацевт Николай Костов предупреждава, че подобни препарати могат да бъдат замърсени, да съдържат неправилно количество активно вещество или да се различават значително между отделните партиди.

По думите му при анализи на продукти, закупени онлайн, в 36% от случаите не е било открито активно вещество. Вместо него са установявани захар, манитол или други съставки. Още по-опасна е възможността препаратите да съдържат неупоменати и потенциално вредни вещества.

Костов уточнява, че пептиди присъстват и в законно предлагани козметични продукти. Те преминават през необходимия контрол и не трябва да се приравняват с неизвестните субстанции, продавани нелегално за инжектиране.

За много от рекламираните цели съществуват одобрени лекарствени продукти, но те трябва да се използват след лекарска преценка и да се купуват от законни търговци.

Според клиничния психолог Станислава Беновска обещанието за бърза промяна и рекламата от популярни личности в социалните мрежи насърчават хората, особено младите, да поемат подобни рискове.

Тя предупреждава, че употребата може да доведе първоначално до психологическа, а впоследствие и до физиологична зависимост.

Контролът върху незаконната продажба на подобни продукти е сред правомощията на Изпълнителната агенция по лекарствата. През миналата година ИАЛ е санкционирала три юридически лица – с една глоба от 75 000 лева и още две санкции за общо 105 000 лева.

Директорът на агенцията Богдан Кирилов подчертава, че става въпрос за незаконна дейност. Тъй като ИАЛ няма разследващи правомощия, сигналите се препращат към отдела за киберпрестъпност на ГДБОП за установяване на извършителите и премахване на сайтовете.

Адвокатът по медицинско право Величка Костадинова посочва, че обозначението „само за лабораторни цели“ няма самостоятелна юридическа стойност. Ако продуктът съдържа активно вещество и има фармакологично действие, той може да попадне под режима за лекарствените продукти.

Според нея са необходими и законодателни промени, които да позволят по-ефективно разследване и носене на наказателна отговорност, а не единствено налагане на административни санкции.