Бюджетът за 2026 г. отразява вече поети и извършени разходи от предходното управление и не може да бъде разглеждан отделно от натрупаните финансови ангажименти. Това заяви депутатът от „Прогресивна България“ Явор Гечев в ефира на „Здравей, България“.

Коментарът му е по повод приетия на първо четене държавен бюджет, в който е заложен дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт.

„Досегашното управление струва все по-скъпо. Този бюджет се прави от седмия месец нататък и отразява вече поетите и изхарчени разходи, които ние заварихме“, заяви Гечев.

По думите му финансовата рамка на практика включва бюджета от предходната година и всички допълнителни разходи, одобрени от предишни парламенти. Той подчерта, че натрупаните ангажименти вече са генерирали дефицита и настоящото правителство трябва да поеме плащането им.

Гечев отхвърли критиките, че кабинетът е можел да ограничи дефицита до 3%. Според него това би станало единствено чрез прехвърляне на разходи към следващата година.

„Не го направихме. Поемаме този тежък период, за да могат реалните реформи да започнат от следващата година“, каза депутатът.

Той увери, че реформите в държавната администрация не са изоставени, но изискват сериозни законодателни промени. По думите му преструктурирането на министерства и цели сектори не може да бъде направено единствено чрез Закона за държавния бюджет.

Гечев определи като подвеждащи твърденията, че по-високите разходи за издръжка са свързани с лукс и ненужни харчове в администрацията.

Като примери той посочи около 170 млн. за натрупани задължения по съдебни решения срещу Министерството на регионалното развитие, още 170 млн. за земеделските производители, 55 млн. за субсидиране на транспорта и приблизително 150 млн. за провеждането на два избора.

Към тях се добавят по-високите разходи за горива, детски градини, болници и други публични институции, както и средства за събития като „Джиро д’Италия“ и „Евровизия“.

„Няма нито една стотинка повече от необходимото“, заяви Гечев.

Според него, ако правителството беше продължило да изпълнява наследената финансова рамка без корекции, дефицитът е щял да достигне 7,4%. Предприетите мерки са позволили той да бъде намален до малко над 5%, допълни депутатът.