Страната ни подкрепя политиката на ЕС за оказване на натиск върху Русия с цел тя да бъде ангажирана със сериозни преговори и да се стигне до прекратяване на войната в Украйна.
В същото време България настоява санкциите да се прилагат така, че да не пораждат значителни негативни последици за държавите членки на Европейския съюз.
При формирането на позицията са взети предвид анализите и становищата на всички компетентни национални органи, като целта е да бъдат отчетени интересите на страната.
Одобрение е получено и от Координационната група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз на заседание, проведено на 30 юни.
България няма да налага вето на пакета, но ще продължи да отстоява възраженията си по три основни теми.
Първата е евентуалното включване на руския патриарх Кирил в санкционните списъци на ЕС. Според българската позиция подобна мярка не би имала икономически или финансов ефект за Русия и не би допринесла за спирането на войната.
В същото време правителството смята, че подобно решение може да бъде използвано за пропагандни цели, включително за подхранване на антиевропейски настроения.
Втората тема е предложението, свързано с Вагит Алекперов, собственик и бивш председател на „Лукойл“. Анализът на българските институции показва, че подобна мярка може да има значителни негативни последици върху функционирането на дружества от групата „Лукойл“, които са структуроопределящи за икономиката на България.
Третото възражение на страната ни е свързано с доставката на резервни части за софийското метро.
Правителството подчертава, че България ще продължи да подкрепя общата европейска политика за натиск срещу Русия, но ще настоява прилагането на санкциите да отчита конкретните рискове за държавите членки.
