По думите му на места има нереално високи възнаграждения, формирани по „порочни методики“, приети в миналото.

„Често се взема за база средната работна заплата“, посочи Христов.

Той уточни, че в някои дружества, като АЕЦ „Козлодуй“ и „Ръководство на въздушното движение“, е нормално възнагражденията да са високи заради големите отговорности.

Попитан за заплата от 14 000 евро в НДК, вицепремиерът заяви, че става дума за „заварена заплата“, която ще бъде намалена.

По темата за комисията по досиетата Христов каза, че досегашният режим за достъп до архивите ще бъде запазен.

Паралелно с това ще продължи дигитализацията на досиетата, така че след законови промени всеки да може да чете документите, уточни той.

За договора с „Боташ“ вицепремиерът заяви, че той е бил сключен в условия на форсмажорни обстоятелства, за да бъде осигурен газ за България.

По думите му това е спасило страната от енергиен срив.

Христов посочи, че договорът е можел да бъде много печеливш, но според него предишни управления съзнателно не са го натоварвали със съответните количества газ според капацитета на тръбата.

„Сега се отваря възможност договорът да стане печеливш“, смята той.

„Десницата често създава батак, а след това злорадства, когато ние се опитваме да оправим този батак“, каза Христов.

По отношение на 21-вия пакет санкции срещу Русия вицепремиерът заяви, че правителството и премиерът са наложили конкретни условия по три точки, които са били уважени.

„За пръв път България калибрира европейската политика, и то по много невралгична тема, тъй като вкарването на религиозен момент в условия на въоръжен конфликт може да има непредвидими последици“, коментира той.

Попитан дали се опасява от протести във връзка с бюджета за 2026 г., Христов отговори с въпрос: „А какви са основанията за протести?“.

По думите му досега са се видели „по-скоро маргинални протести“, които не са успели ясно да артикулират исканията си.

„Имаме интерес да ограничим дефицита и ще го направим“, увери вицепремиерът.