Народното събрание прие на първо четене държавния бюджет за 2026 г. след продължили няколко часа дебати между управляващите и опозицията.
Законопроектът беше подкрепен със 143 гласа „за“, 81 депутати гласуваха „против“, а въздържали се нямаше. Парламентът съкрати срока за предложения между първо и второ четене на пет дни.
Подкрепа за бюджета дадоха „Прогресивна България“ и ДПС. Против гласуваха ГЕРБ–СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.
Във финансовата рамка е заложен дефицит по консолидираната фискална програма от 5,7% от брутния вътрешен продукт. Очакваните приходи са 49,6 млрд. евро, а разходите достигат 56,8 млрд. евро.
Проектът позволява поемане на нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро, включително заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE. Очаква се общият държавен дълг да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1% от БВП.
За капиталови разходи са предвидени 9,36 млрд. евро. От тях 4,028 млрд. евро са национално финансиране, а 5,331 млрд. евро са европейски средства.
Основният политически сблъсък беше около размера на дефицита. Управляващите защитиха тезата, че той отразява наследени задължения и реалното състояние на публичните финанси. Опозицията предупреди, че високият дефицит увеличава риска за финансовата стабилност и може да доведе до нов натиск върху инфлацията и дълга.
Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев определи проекта като „смел, но не и безразсъден“. По думите му кабинетът няма да прехвърли тежестта на натрупаните проблеми върху гражданите.
Председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов заяви, че основната реформа на правителството е показването на реалното състояние на държавните финанси.
От ГЕРБ–СДС Теменужка Петкова обяви, че партията няма да подкрепи бюджета. Според нея в проекта са заложени по-ниски приходи и значително по-високи разходи в сравнение с рамката, предложена от кабинета „Желязков“.
Красимир Вълчев настоя за връщане към по-консервативна бюджетна политика, запазване на ниските данъци и ограничаване на разходите.
Мартин Димитров от „Демократична България“ предупреди, че страната е в началото на бюджетна криза. Той определи дефицита като един от най-високите в Европейския съюз и призова за по-сериозен контрол върху издръжката и капиталовите разходи.
Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов отговори, че голяма част от разходите са резултат от поети в миналото ангажименти и забавени плащания. По думите му средствата са необходими за болници, училища, полиция, общини и други публични дейности.
ДПС подкрепи проекта на първо четене, но изрази резерви за високия дефицит, липсата на достатъчно реформи и големия размер на предвидения нов дълг.
Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев обвини правителството, че залага прекомерно увеличение на разходите и оставя значителен ресурс за непрозрачно разпределение с решения на Министерския съвет.
От „Възраждане“ определиха бюджета като нереалистичен и настояха за съкращаване на административните разходи вместо увеличаване на данъци и такси.
