Протестът срещу кабинета на Румен Радев не успя да се превърне в онази мощна гражданска вълна, която организаторите обещаваха. В социалните мрежи революциите винаги изглеждат грандиозни. В реалността обаче хората гласуват не с лайкове, а с присъствие. И когато между гръмките призиви и реалния интерес има такава разлика, политическото послание става трудно за продажба.
Причината вероятно е проста. Въпреки критиките към управлението, голяма част от обществото все още предпочита стабилност пред поредния цикъл от политически кризи. След години на избори, служебни кабинети и парламентарни войни мнозина изглежда не са готови да сменят едно правителство само защото опозицията е решила, че моментът е удобен.
Това не означава, че кабинетът е безгрешен. Нито че всяко негово решение трябва да бъде приемано без критика. Но когато претендираш, че представляваш масовото обществено недоволство, трябва да можеш да го покажеш и извън Facebook.
Политиката е проста математика. Ако едно правителство е толкова непопулярно, колкото твърдят противниците му, площадите се пълнят сами. Когато това не се случва, вероятно проблемът не е в площада, а в политическото послание.
Засега кабинетът на Румен Радев изглежда има далеч по-сериозен проблем в лицето на икономическите предизвикателства и реформите, отколкото в лицето на своите протестиращи опоненти.
