По думите му правителството разглежда земеделието като ключов елемент от националната сигурност и затова реформите в сектора са сред основните приоритети на кабинета.

„За съжаление установихме, че сектор „Земеделие“ е един разграден двор и никой не знае какво се случва там. Години наред основната цел е била усвояването на европейски средства, без да се мисли какво реално се създава и произвежда с тях“, заяви министърът.

Фокус върху конкурентоспособността

Според Абровски бъдещето на българското земеделие е свързано с производството на продукти с висока добавена стойност и по-силно присъствие на международните пазари.

„Нашата цел е българското земеделие да бъде конкурентоспособно и да изнася продукция с добавена стойност. Това българинът да има достъп до качествена храна трябва да бъде даденост, а не крайна цел“, подчерта той.

Министърът посочи, че в момента значителна част от печалбата по веригата остава извън производителите.

Голямата разлика между производител и магазин

Като пример Абровски посочи пазара на череши, където според него фермерите продават продукцията си за около 90 евроцента на килограм, а крайните потребители я купуват в магазините за около 4 евро.

„Получава се затворен кръг, от който никой не печели. Това не се наблюдава само при черешите, а при почти всички плодове и зеленчуци“, каза министърът.

По думите му прекалено голямата роля на посредниците изкривява пазара и поставя производителите в неизгодна позиция.

Насърчаване на кооперативите

Една от мерките, които министерството разглежда, е стимулиране на кооперирането между производителите.

Според Абровски обединяването на земеделските стопани може да засили пазарната им позиция и да им позволи да договарят по-добри цени за своята продукция.

„Целта ни е пазарът да се бори за продукцията на българските производители, а не производителите да се борят да я продават“, заяви той.

Очакват се промени в сектора

Министърът не конкретизира какви законодателни промени ще бъдат предложени, но подчерта, че предстои цялостен анализ на състоянието на земеделието и на начина, по който се използват европейските средства.

Според него реформите трябва да доведат до по-висока ефективност, по-голяма прозрачност и по-добра реализация на българската земеделска продукция както на вътрешния, така и на международните пазари.