Хуманоидни роботи, управлявани от хирурзи, успешно извършиха лапароскопски операции за отстраняване на жлъчния мехур при прасета. Според изследователите това е първият подобен експеримент и важна стъпка към използването на двукраки роботи в операционните зали.
Резултатите от проучването са публикувани в научното списание „Nature“. Те показват, че хуманоидните машини могат да изпълняват сложни хирургически действия под прякото управление на медицински специалист.
Експериментът е проведен от инженери и хирурзи от Калифорнийския университет в Сан Диего. Екипът е проверил дали роботи, първоначално разработени за задачи във фабрики и други работни среди, могат да бъдат адаптирани за медицински интервенции.
По-различни от познатите хирургически системи
Роботизирани платформи вече се използват широко при лапароскопски операции, но обикновено представляват стационарни системи с няколко механични ръце. Сред най-известните е системата „Да Винчи“, която се управлява от хирург чрез специална конзола.
При новия подход се използват хуманоидни роботи с конструкция, наподобяваща човешкото тяло. Потенциалното им предимство е, че заемат по-малко пространство, по-лесно се транспортират и могат да работят в среда, създадена за хора.
От тестове с инструменти до реална операция
Преди същинските интервенции учените са проверили фината моторика на роботите. Машините са работили с неодушевени предмети и стандартни хирургически инструменти, като през цялото време са били управлявани от опитен лекар.
След успешното приключване на предварителните тестове екипът е преминал към операции на упоени прасета. Един хирург е управлявал робота от конзола, а втори лекар е асистирал непосредствено до операционната маса.
В определен момент е бил включен и втори хуманоиден робот, който е изпълнявал помощни задачи. И двете операции са приключили успешно. При едната интервенция е възникнало леко кървене, което е било овладяно бързо.
Все още има технически ограничения
Участниците в експеримента посочват, че работата с хуманоидните роботи напомня ранните етапи от развитието на съвременната роботизирана хирургия.
Сред отчетените затруднения са забавяне на сигнала, сблъскване между инструментите и необходимост от често препозициониране на машината.
Хирургът Шанлей Лиу отбелязва, че проектът е достигнал до операция върху живо животно само девет месеца след възникването на идеята. Според него това показва, че технологията може да се развива значително по-бързо от първите поколения хирургически роботи.
Възможност за операции от разстояние
Една от основните перспективи пред технологията е телехирургията. Хуманоидните роботи биха могли да позволят на лекари да извършват операции в отдалечени райони, опасни зони или места с ограничен достъп до специализирана медицинска помощ.
Според изследователите машините могат да бъдат полезни и при недостиг на местен медицински персонал. Сред възможните бъдещи приложения се разглеждат дори операции в космоса.
Учените подчертават, че технологията все още се намира в експериментален етап и трябва да премине през допълнителни изпитания, преди да бъде използвана при хора.
video
