Народното събрание прие на второ четене държавния бюджет за 2026 г. след маратонско гласуване – дебатите по план-сметката на държавата продължиха над 12 часа вчера, а днес гласуването на всички точки отне общо 6 часа.

Минимална заплата и осигуровки на държавните служители

Депутатите решиха да бъде изработен нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, а до неговото изготвяне тя ще остане на нивото от тази година – 620 евро.

От 1 август индивидуалните основни месечни заплати на всички държавни служители по Закона за държавния служител, както и месечните трудови възнаграждения на заетите по Закона за съдебната власт, ще се определят по начин, който да гарантира, че намалени с осигурителните вноски за сметка на осигуреното лице и дължимия данък, те няма да бъдат по-ниски от получаваните към 31 юли 2026 г. основни заплати, намалени само с данъка.

Съгласно приетия бюджет на държавното обществено осигуряване, от 1 август държавните служители и заетите по Закона за съдебната власт ще заплащат личните си осигурителни вноски в съотношение 80:20 между осигурителя и осигуреното лице, а от 1 януари 2027 г. съотношението ще стане 60:40.

Социални помощи за деца

От 1 август средномесечният доход, даващ право на еднократна помощ при бременност и на месечни помощи за отглеждане на дете до една година, става 466 евро. Прагът за получаване на детски надбавки в пълен размер до завършване на средно образование (но не повече от 20-годишна възраст на детето) е определен на 415 евро, а за надбавки в размер на 80% от пълната сума – между 415,01 и 466 евро включително.

Държавен дълг и отбрана

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е фиксиран на 10,1 милиарда евро. В тази сума е включен заем до 3,261 милиарда евро по европейския инструмент "Мерки за сигурността на Европа" (SAFE), предназначен за укрепване на отбранителната индустрия.

Данъчни облекчения за деца

За 2026 г. сумата, приспадана от годишните данъчни основи по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, е определена на 3067,75 евро за едно ненавършило пълнолетие дете, 6135,50 евро за две деца и 9203,25 евро при три и повече деца. При данъчното облекчение за деца с увреждания сумата е 6135,50 евро.

Депутатите отхвърлиха предложението на "Продължаваме промяната" за значително по-високи прагове (съответно 6000, 12 000 и 18 000 евро), както и алтернативното предложение на ГЕРБ-СДС за междинни суми от 4908,40 евро за първо дете, 9816,80 евро за второ, 14 725,20 евро за трето и 19 633,60 евро за четвърто и всяко следващо дете.

По-високи акцизи за тютюна

Парламентът гласува увеличение на акцизните ставки за тютюн за пушене (лула и цигари): 130 евро за килограм от 1 август 2026 г., 138 евро от 1 март 2027 г. и 146 евро от 1 януари 2028 г.

Трудов стаж и заплати в администрацията

С промени в Кодекса на труда, от 1 януари догодина за един ден трудов стаж ще се признава времето, през което работникът или служителят е изработил пълното законоустановено работно време за деня. При непълно работно време стажът ще се изчислява пропорционално. До 31 декември 2026 г. трудовият стаж ще се определя по досегашния ред.

Депутатите решиха ограничени функции да не носят допълнително възнаграждение за резултати – мярката засяга едноличните държавни органи, техните заместници, председателите и членовете на колегиални държавни органи, както и началниците на политически кабинети. Отхвърлено бе предложението на Мартин Димитров от "Демократична България" допълнителните възнаграждения за членове и ръководители на органи, избирани от парламента, да не надвишават една брутна месечна заплата годишно.

Приет бе и текст, ограничаващ разходите на бюджетните организации за празнични, развлекателни и спортни прояви, включително коледни и новогодишни тържества. Работни срещи, семинари и обучения извън административните сгради на съответните институции ще се провеждат само в изключения, свързани с международни ангажименти или изцяло външно финансирани програми – в останалите случаи съвещанията ще се провеждат единствено онлайн.

Общински проекти и субсидии за вероизповеданията

Депутатите дадоха право на Министерския съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, да определя проекти от Инвестиционната програма за общински проекти, за които няма осигурено финансиране по споделени европейски програми. Асен Василев от "Продължаваме промяната" поиска прегласуване, аргументирайки се, че текстовете дават еднолична власт на министъра да решава кои общини да получат плащане и кога, вместо да съществува ясен списък с проекти – но текстовете бяха потвърдени и при прегласуването.

С промени в Закона за вероизповеданията минималната субсидия за едно самоопределило се лице към съответно вероизповедание е намалена от досегашните 20 лева на не по-малко от 7,7 евро.

Институционални промени

Парламентът прие ресорният вицепремиер да разработи до 15 септември предложение за нормативни промени за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност, като дейността ѝ премине към Държавна агенция "Архиви". Мартин Димитров от ДБ отбеляза, че комисията се е забавила и не е успяла да провери министри и заместник-министри, което определи като "интересна практика".

Депутатите отхвърлиха и предложение на "Възраждане" за закриване на редица други регулаторни органи, сред които Комисията за защита от дискриминация, Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита на конкуренцията и Съветът за електронни медии.

Отделно депутатите гласуваха прекратяване на правомощията на председателя на Комисията по досиетата Пламен Тончев, след като той бе избран за председател на Държавна агенция "Национална сигурност" – искане, подадено от самия Тончев.

Народното събрание реши още да не се прилага автоматизмът при определяне на заплатите на военните и цивилните служители в системата на МВР и НСО – те ще запазят основните си възнаграждения, индексирани по условията на удължителния закон до приемането на бюджет 2026.

Отделно, на първо четене бяха приети и промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, целящи облекчаване на лицензионния режим за мрежи, обслужващи интегрирани енергийни обекти, с цел намаляване на административната тежест при инвестиции в енергийния сектор.